Жажда – Петя Цонева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Пред мене се е ширнало на лятото безбрежното море!
Как искам да отплавам с незакотвените кораби от кея…
Да няма кой – кормило или вятър – под небето да ме спре,
преди да съм усетила, че чак до след живота ще живея.

Преди от ходилата до върха на хоризонта избелял
сърцето си широко да постеля като слънчева пътека.
И после да я следвам чак до края на деветия ѝ бал,
оставила морето да залее бреговете на човека.

Там някъде, където се допира синева до синева,
лице до слънце, гръд до натежалите надолу небосводи,
навярно ще усетя как се пръсва вечността като трева,
а тялото ми – сноп трева и то – ѝ позволява да го води.

Ключалката на залеза, погледната през времето напред,
и тя непогрешимо очертава силуета на човека.
Но слея ли се с нея като лумнал в небесата слънчоглед,
през мен ще продължи на светлината безконечната пътека.

Морето ще отваря друго, следващо море и все така
животът няма никога да бъде до предела си преброден.
Когато по пътеката на слънцето до края изтека,
последната ми капка в синевата ще поникне като корен.

 

Автор: Петя ЦОНЕВА

*Снимка: личен архив

TetraDkaTa