Контрапункт – Петя Цонева

Сред безумния хаос на този побъркал се свят с теб сме взели лопата и вишнева, млада фиданка. Ветровете все още миришат на дъжд и на хляб, а столетните дъбове хвърлят спасителна сянка. Може би ще осъмнем във време на страшни съдби, ала имаме днес. И небето, земята, дръвчето. В този Прочетете повече…

Късно лято – Петя Цонева

Над железния път, своя унес в полето вклинил, равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято. Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята, а морето изражда спокойни, но мъртви вълни. Маранята избелва безводните малки села. Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите. Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити. А над мен махат Прочетете повече…

“Спасителна песен” – новата поетична книга на Петя Цонева

Поезията е спасително състояние – и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам Прочетете повече…

Жажда – Петя Цонева

Пред мене се е ширнало на лятото безбрежното море! Как искам да отплавам с незакотвените кораби от кея… Да няма кой – кормило или вятър – под небето да ме спре, преди да съм усетила, че чак до след живота ще живея. Преди от ходилата до върха на хоризонта избелял Прочетете повече…

Окото на празния гроб – Петя Цонева

По Евангелие от Йоан 20:1-16 Тя остана сама пред окото на празния гроб. Беше тихо. Такова, в каквото сърцето изтича. Отшумяваше някъде спорът за зло и добро като танц на перце, залюляно в дланта на момиче. Тишината бе станала дом. И домът бе широк – накъдето окото да спре, и Прочетете повече…

Мория – Петя Цонева

Страшен вятър се носи по синия край на земята и излитат от много посоки подгонени птици – като дреха, просмукана с дим, се усеща войната в неспокойната тъкан на всички въздушни частици. Там, където вали тъжен огън и дните поглъща, има люлчина песен, училище, утро, родина, обич, дълго съграждала крехки Прочетете повече…

Икона – Петя Цонева

Върху масата грее димящият хляб. Вечността като бял младенец си почива в ръцете на мама. Няма обич такава по цялата длъж на света. И такова Рождение свято и истинско няма. Снеговете плетат над трапезата ранни венци, пролетта ги превръща в капители, звънки и златни. Но край хлебния купол дванадесет земни Прочетете повече…

Зимно слънцестоене – Петя Цонева

Не разбрах кой от всичките четири вятъра рухна и разчупи огнището сякаш е пита от ръж. Задимя тъмнината, опуши горещата кухня и се гмурна в дълбокия, сив хоризонт изведнъж. Беше южният вятър навярно, защото оголи всяка тръпнеща вена на топлата още гора. Заприлича сезонът на просяк, когато се моли, с Прочетете повече…

Път – Петя Цонева

Когато се спре по земята свободният път и в края му зейне, опасен и светъл, безкраят, онези, които обичат, все още вървят и в нищото своите стъпки отново повтарят. Крилете се вдигат и спускат, издишва нощта сияйния, сребърен облак на утрото живо. Какво като няма къде да върви любовта, щом Прочетете повече…

Дъждът е при вратата ми – Петя Цонева

По стар напев на племето Навахо, “Къща, построена от зора” Дъждът е при вратата ми. И въздухът мирише на озон. Цикадите отъркват раменете си в гърба на равнините. Бог слиза от небето и върви по дъждоносния наклон към прага на вратата ми. И въздухът мирише на коситро. Земята е в Прочетете повече…

TetraDkaTa