Зимно слънцестоене – Петя Цонева

Не разбрах кой от всичките четири вятъра рухна и разчупи огнището сякаш е пита от ръж. Задимя тъмнината, опуши горещата кухня и се гмурна в дълбокия, сив хоризонт изведнъж. Беше южният вятър навярно, защото оголи всяка тръпнеща вена на топлата още гора. Заприлича сезонът на просяк, когато се моли, с Прочетете повече…

Път – Петя Цонева

Когато се спре по земята свободният път и в края му зейне, опасен и светъл, безкраят, онези, които обичат, все още вървят и в нищото своите стъпки отново повтарят. Крилете се вдигат и спускат, издишва нощта сияйния, сребърен облак на утрото живо. Какво като няма къде да върви любовта, щом Прочетете повече…

Дъждът е при вратата ми – Петя Цонева

По стар напев на племето Навахо, “Къща, построена от зора” Дъждът е при вратата ми. И въздухът мирише на озон. Цикадите отъркват раменете си в гърба на равнините. Бог слиза от небето и върви по дъждоносния наклон към прага на вратата ми. И въздухът мирише на коситро. Земята е в Прочетете повече…

Поетесата Петя Цонева спечели Славейковата награда

Поетесата Петя Цонева е отличена с награда в анонимния литературен конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Цонева получава приза в обявения от община Трявна конкурс, за стихотворението си “Тишина”. Конкурсът е традиционен, организиран е в рамките на Славейковите празници, които се откриват на 10 юни Прочетете повече…

Онлайн премиера на новата поетична книга на Петя Цонева

Петя Цонева представя новата си книга с поезия “Белият час” /изд. “Библиотека България”, 2021/. Ето какво споделя авторката за премиерата: Поезията е полет, свобода, поглед отвисоко, отдълбоко, от вън навътре и от вътре навън. А ако крилете липсват, тя е остатъчната им нежност. “Ще се радвам, ако споделите моя “бял Прочетете повече…

Габровски карнавал – Петя Цонева

Под лампади от пламнало лято животът тече. Като в ручеи пъстри се спуска потокът от хора. Май е. Слънцето щраква в дъжда със загряло ключе и отлючва смеха, който дреме под всяка умора. Посивелите дни се обличат със пъстър костюм, някой мята на Рачо Ковача и пояса ален. На централната Прочетете повече…

Лазаровден – Петя Цонева

Ще се вдигне нагоре земята след кроткия дъжд. Ще пораснат зелените, млади тела на тревата. Лазар бавно оглежда димящата, кипнала пръст – докъдето очите му стигат, земята е златна. Като глас на сърце, като ритъм на жив метроном кукувицата в своята тайна обител токува. Разпростряното светлозелено е станало дом. И Прочетете повече…

Бяло момиче – Петя Цонева

Той така я рисува, че тя се роди отначало – беше бяло момиче с коси като зрял ечемик. И звънеше в полето, от късния дъжд натежало, на една чучулига далечният есенен вик. Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше и си тръгваха хората тихо, един по един. Но художникът палеше Прочетете повече…

Автопортрет – Петя Цонева

Ето, слънце и ето, бездънно небе, аз това съм – две крила островърхи и шепа гореща земя. А когато е есен, не нося излишни украси – те са хвърлено в синия ден съблекло на змия. Ето, идвам такава – пределно олекнала, малка, без да искам от вас непосилно големи неща. Прочетете повече…

Преди да се затворят времената – Петя Цонева

По София Бранц Преди да се затворят времената, ще стане светло. Много, много светло. Ще се отвържат летните ни сенки от зимните си сбръчкани тела. По хълбоците топли на земята ще се стопи снегът непълнолетен и утрото ще бъде като полет. Ще бъде като полет без крила. Преди да се Прочетете повече…

TetraDkaTa