Късно лято – Петя Цонева
Над железния път, своя унес в полето вклинил,
равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято.
Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята,
а морето изражда спокойни, но мъртви вълни.
Маранята избелва безводните малки села.
Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите.
Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити.
А над мен махат хиляди черни и бели крила.
Проследявам ги чак до последния облачен склон –
руква слънцето, остро и жарко, надолу по него.
И почти ги изгубвам в мъглата на късната жега
като край на безкрайно проточил се песенен тон.
Но затварям очи и отвъд, в мисълта, ги следя
как се носят над синята, стихнала шир на морето.
И потъват дълбоко, дълбоко, дълбоко в сърцето.
Там, където не свършва на летните дни песента.
Автор: Петя ЦОНЕВА
*Снимка: личен архив