Късно лято – Петя Цонева

Над железния път, своя унес в полето вклинил, равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято. Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята, а морето изражда спокойни, но мъртви вълни. Маранята избелва безводните малки села. Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите. Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити. А над мен махат Прочетете повече…

TetraDkaTa