На Венко Човекът, който помнеше Исус, не можеше да става от леглото си. И прикован към този тъжен кръст, приличаше на сянка между колоси. Прииждаха към него времена и хора – ту му шепнеха, ту пееха. И всички си отиваха с вина, че той е полужив, а те живееха. Но Прочетете повече…
Сред безумния хаос на този побъркал се свят с теб сме взели лопата и вишнева, млада фиданка. Ветровете все още миришат на дъжд и на хляб, а столетните дъбове хвърлят спасителна сянка. Може би ще осъмнем във време на страшни съдби, ала имаме днес. И небето, земята, дръвчето. В този Прочетете повече…
Заповядайте на премиерата на двете последни поетични книги на талантливата Петя Цонева, един от най-добрите съвременни български поети, носител на редица национални награди за поезия от различни престижни конкурси. Срещата с поезията ѝ в Габрово обещава да е емоционална и красива, каквато е тя самата. Със специалното участие на: Камелия Прочетете повече…
Над железния път, своя унес в полето вклинил, равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято. Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята, а морето изражда спокойни, но мъртви вълни. Маранята избелва безводните малки села. Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите. Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити. А над мен махат Прочетете повече…
Поезията е спасително състояние – и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам Прочетете повече…
Пред мене се е ширнало на лятото безбрежното море! Как искам да отплавам с незакотвените кораби от кея… Да няма кой – кормило или вятър – под небето да ме спре, преди да съм усетила, че чак до след живота ще живея. Преди от ходилата до върха на хоризонта избелял Прочетете повече…
По Евангелие от Йоан 20:1-16 Тя остана сама пред окото на празния гроб. Беше тихо. Такова, в каквото сърцето изтича. Отшумяваше някъде спорът за зло и добро като танц на перце, залюляно в дланта на момиче. Тишината бе станала дом. И домът бе широк – накъдето окото да спре, и Прочетете повече…
Страшен вятър се носи по синия край на земята и излитат от много посоки подгонени птици – като дреха, просмукана с дим, се усеща войната в неспокойната тъкан на всички въздушни частици. Там, където вали тъжен огън и дните поглъща, има люлчина песен, училище, утро, родина, обич, дълго съграждала крехки Прочетете повече…
Върху масата грее димящият хляб. Вечността като бял младенец си почива в ръцете на мама. Няма обич такава по цялата длъж на света. И такова Рождение свято и истинско няма. Снеговете плетат над трапезата ранни венци, пролетта ги превръща в капители, звънки и златни. Но край хлебния купол дванадесет земни Прочетете повече…
Не разбрах кой от всичките четири вятъра рухна и разчупи огнището сякаш е пита от ръж. Задимя тъмнината, опуши горещата кухня и се гмурна в дълбокия, сив хоризонт изведнъж. Беше южният вятър навярно, защото оголи всяка тръпнеща вена на топлата още гора. Заприлича сезонът на просяк, когато се моли, с Прочетете повече…