Петя Цонева представя “Цигулката на светлината” в Габровската библиотека

На 25 юни 2025 година от 17.15 ч. екипът на Габровската регионална библиотека кани всички любители на поетичното слово за среща с обичаната млада габровска поетеса Петя Цонева и с нейния ментор в литературното поприще – неподражаемата Валентина Радинска, която ще представи новата ѝ поетична книга „Цигулката на светлината“ – Прочетете повече…

Нощен сняг – Петя Цонева

А тази нощ небето наваля и утрото ми беше двойно бяло – снегът на пролетта му не пожали повярвалите в слънцето крила. Завърна се студът и ги покри с дъха си леден, за да им напомни, че пролетта е тайна богородна, и че боли, когато се роди.   Автор: Петя Прочетете повече…

Бягство – Петя Цонева

Ще взема някой път да събера багажа си внезапно и да тръгна. Ключа безшумно пак ще превъртя и както всеки ден ще го изтръгна. Ще имам време и ще съм сама. По стълбището ще се спусна късно. Ще проверя по навик за писма, в един акорд от Моцарт ще се Прочетете повече…

Изповед – Петя Цонева

Тя не беше любов, пожелала да има отплата. Беше вричане в камък. Във изгрев. В течаща вода. Беше хляб, който расне в утробния мрак на земята, за да бъде пожънат и стрит до почти белота. Беше огън, но благ. В който белият хляб се изпича и когато се пукне от Прочетете повече…

Лазарки – Петя Цонева

Мили момичета с кошници, пълни с цветя, свийте венчета от ранното върбово злато! После изливайте в менчета бистра вода – здравец да има край кръглия взор на тъгата. После запейте за кипнал градински април с ярките, в слънчева кръв очервени лалета. Вече мирише на цволест, тръпчив девесил въздухът, спрял над Прочетете повече…

Човекът, който помнеше Исус – Петя Цонева

На Венко Човекът, който помнеше Исус, не можеше да става от леглото си. И прикован към този тъжен кръст, приличаше на сянка между колоси. Прииждаха към него времена и хора – ту му шепнеха, ту пееха. И всички си отиваха с вина, че той е полужив, а те живееха. Но Прочетете повече…

Контрапункт – Петя Цонева

Сред безумния хаос на този побъркал се свят с теб сме взели лопата и вишнева, млада фиданка. Ветровете все още миришат на дъжд и на хляб, а столетните дъбове хвърлят спасителна сянка. Може би ще осъмнем във време на страшни съдби, ала имаме днес. И небето, земята, дръвчето. В този Прочетете повече…

“Спасителна песен” в “Белият час” – поезията на Петя Цонева

Заповядайте на премиерата на двете последни поетични книги на талантливата Петя Цонева, един от най-добрите съвременни български поети, носител на редица национални награди за поезия от различни престижни конкурси. Срещата с поезията ѝ в Габрово обещава да е емоционална и красива, каквато е тя самата. Със специалното участие на: Камелия Прочетете повече…

Късно лято – Петя Цонева

Над железния път, своя унес в полето вклинил, равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято. Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята, а морето изражда спокойни, но мъртви вълни. Маранята избелва безводните малки села. Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите. Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити. А над мен махат Прочетете повече…

“Спасителна песен” – новата поетична книга на Петя Цонева

Поезията е спасително състояние – и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам Прочетете повече…

TetraDkaTa