Жажда – Петя Цонева

Пред мене се е ширнало на лятото безбрежното море! Как искам да отплавам с незакотвените кораби от кея… Да няма кой – кормило или вятър – под небето да ме спре, преди да съм усетила, че чак до след живота ще живея. Преди от ходилата до върха на хоризонта избелял Прочетете повече…

Окото на празния гроб – Петя Цонева

По Евангелие от Йоан 20:1-16 Тя остана сама пред окото на празния гроб. Беше тихо. Такова, в каквото сърцето изтича. Отшумяваше някъде спорът за зло и добро като танц на перце, залюляно в дланта на момиче. Тишината бе станала дом. И домът бе широк – накъдето окото да спре, и Прочетете повече…

Мория – Петя Цонева

Страшен вятър се носи по синия край на земята и излитат от много посоки подгонени птици – като дреха, просмукана с дим, се усеща войната в неспокойната тъкан на всички въздушни частици. Там, където вали тъжен огън и дните поглъща, има люлчина песен, училище, утро, родина, обич, дълго съграждала крехки Прочетете повече…

Икона – Петя Цонева

Върху масата грее димящият хляб. Вечността като бял младенец си почива в ръцете на мама. Няма обич такава по цялата длъж на света. И такова Рождение свято и истинско няма. Снеговете плетат над трапезата ранни венци, пролетта ги превръща в капители, звънки и златни. Но край хлебния купол дванадесет земни Прочетете повече…

Зимно слънцестоене – Петя Цонева

Не разбрах кой от всичките четири вятъра рухна и разчупи огнището сякаш е пита от ръж. Задимя тъмнината, опуши горещата кухня и се гмурна в дълбокия, сив хоризонт изведнъж. Беше южният вятър навярно, защото оголи всяка тръпнеща вена на топлата още гора. Заприлича сезонът на просяк, когато се моли, с Прочетете повече…

Път – Петя Цонева

Когато се спре по земята свободният път и в края му зейне, опасен и светъл, безкраят, онези, които обичат, все още вървят и в нищото своите стъпки отново повтарят. Крилете се вдигат и спускат, издишва нощта сияйния, сребърен облак на утрото живо. Какво като няма къде да върви любовта, щом Прочетете повече…

Дъждът е при вратата ми – Петя Цонева

По стар напев на племето Навахо, “Къща, построена от зора” Дъждът е при вратата ми. И въздухът мирише на озон. Цикадите отъркват раменете си в гърба на равнините. Бог слиза от небето и върви по дъждоносния наклон към прага на вратата ми. И въздухът мирише на коситро. Земята е в Прочетете повече…

Поетесата Петя Цонева спечели Славейковата награда

Поетесата Петя Цонева е отличена с награда в анонимния литературен конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Цонева получава приза в обявения от община Трявна конкурс, за стихотворението си “Тишина”. Конкурсът е традиционен, организиран е в рамките на Славейковите празници, които се откриват на 10 юни Прочетете повече…

Онлайн премиера на новата поетична книга на Петя Цонева

Петя Цонева представя новата си книга с поезия “Белият час” /изд. “Библиотека България”, 2021/. Ето какво споделя авторката за премиерата: Поезията е полет, свобода, поглед отвисоко, отдълбоко, от вън навътре и от вътре навън. А ако крилете липсват, тя е остатъчната им нежност. “Ще се радвам, ако споделите моя “бял Прочетете повече…

Габровски карнавал – Петя Цонева

Под лампади от пламнало лято животът тече. Като в ручеи пъстри се спуска потокът от хора. Май е. Слънцето щраква в дъжда със загряло ключе и отлючва смеха, който дреме под всяка умора. Посивелите дни се обличат със пъстър костюм, някой мята на Рачо Ковача и пояса ален. На централната Прочетете повече…

TetraDkaTa