Бездомник – Петя Цонева

Той е царят на зимата. При нозете му спят десет къщи. Коронован с гнездо, топли в пазва премръзнала врана. В парцаливия джоб над сърцето му хлябът насъщен вледенява от студ и звъни като късна камбана. Той върви през дълбокия сняг и плещите му стържат, пеят сутрин петли и простира зората Прочетете повече…

С лъчите на хляба – Петя Цонева

Ела, сняг. Посипи със зората си синя най-дълбокия мрак. Запали всяко зрънце от хляб. Почернели от грижи, повий ни в нощвите си зимни и покрий със звезди тишината на пулса ни слаб. Нека втасва в нощвите. И нека да спи като хляба. От горещата мъка снежинка да свие нощта. Празна Прочетете повече…

TetraDkaTa