Авторите
Защото я има – Петя Цонева
На М. Н. Не знам за болката ти. Болката е зима, дори когато някой я прекръсти. Но има бяла лястовичка, има. Видях я в края, снежна и Прочетете повече…
На М. Н. Не знам за болката ти. Болката е зима, дори когато някой я прекръсти. Но има бяла лястовичка, има. Видях я в края, снежна и Прочетете повече…
Той е царят на зимата. При нозете му спят десет къщи. Коронован с гнездо, топли в пазва премръзнала врана. В парцаливия джоб над сърцето му хлябът насъщен вледенява от студ и звъни като късна камбана. Той върви през дълбокия сняг и плещите му стържат, пеят сутрин петли и простира зората Прочетете повече…
Ела, сняг. Посипи със зората си синя най-дълбокия мрак. Запали всяко зрънце от хляб. Почернели от грижи, повий ни в нощвите си зимни и покрий със звезди тишината на пулса ни слаб. Нека втасва в нощвите. И нека да спи като хляба. От горещата мъка снежинка да свие нощта. Празна Прочетете повече…