Ще се вдигне нагоре земята след кроткия дъжд. Ще пораснат зелените, млади тела на тревата. Лазар бавно оглежда димящата, кипнала пръст – докъдето очите му стигат, земята е златна. Като глас на сърце, като ритъм на жив метроном кукувицата в своята тайна обител токува. Разпростряното светлозелено е станало дом. И Прочетете повече…
Той така я рисува, че тя се роди отначало – беше бяло момиче с коси като зрял ечемик. И звънеше в полето, от късния дъжд натежало, на една чучулига далечният есенен вик. Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше и си тръгваха хората тихо, един по един. Но художникът палеше Прочетете повече…
Ето, слънце и ето, бездънно небе, аз това съм – две крила островърхи и шепа гореща земя. А когато е есен, не нося излишни украси – те са хвърлено в синия ден съблекло на змия. Ето, идвам такава – пределно олекнала, малка, без да искам от вас непосилно големи неща. Прочетете повече…
По София Бранц Преди да се затворят времената, ще стане светло. Много, много светло. Ще се отвържат летните ни сенки от зимните си сбръчкани тела. По хълбоците топли на земята ще се стопи снегът непълнолетен и утрото ще бъде като полет. Ще бъде като полет без крила. Преди да се Прочетете повече…
Първият истински сняг заваля, заваля – искам дълбоко в кожуха му бял да се свия. Въздухът, остър до кръв като връх на игла, дрехи за всичките къщи и пътища шие. Нищо че дните са боси в студения свят – те са приели да бъдат добри исихасти. Само нозете им често Прочетете повече…
Есента своя струнен концерт от крила композира – върху правите жици са кацнали ноти безчет. И една по една, всяка трепва, започва и спира като драснат набързо от Моцарт величествен ред. А под тях моят ден накуцуква и пак криволичи с непохватната стъпка на малък замислен земляк. Но със цялата Прочетете повече…
Първо дядо си тръгна. Обу се и махна с ръка, и след белия гълъб към летния склон закуцука. После баба внезапно реши, че е време в снега да потърси гълъбова прежда за своите куки. После времето рукна. И някак светът се смали, и не ми се отиваше никъде другаде вече. Прочетете повече…
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и дъх на момиче. Знам, че имаш нозе от трева и градински невен и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, но свири! Завърти своя танц като странстващ дервиш – със едната си длан натежалия дъжд си понесъл, а със Прочетете повече…
Словата ни са циркови артисти в театъра на странстващия ден. Ножовете поглъщат поривисто, жонглират със живота раздробен. И времето е място карнавално – Напудряме сълзите си със смях. Какво е скрито и какво е явно Не пита естетическият прах. Посипва щедро и трагикомично – и после – кой каквото разбере. Прочетете повече…
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата. По широкия път на тревите си идвам при теб. Подранило е тази година планинското лято и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма и е станала синя прашинка от синьо небе. Но на Прочетете повече…