Лазаровден – Петя Цонева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Ще се вдигне нагоре земята след кроткия дъжд.
Ще пораснат зелените, млади тела на тревата.
Лазар бавно оглежда димящата, кипнала пръст –
докъдето очите му стигат, земята е златна.

Като глас на сърце, като ритъм на жив метроном
кукувицата в своята тайна обител токува.
Разпростряното светлозелено е станало дом.
И животът не спира. Животът почти не тъгува.

Там, където преди е изпълвал и двор, и оджак,
и сребристите ниши в стените, прибрали икони,
днес се връща със тучни пълчища от пролетен злак –
кукуряци, безсмъртниче, пълни с пчели анемони,

малки сини камбанки и нарциси, крехки до звън.
И една тишина нераздиплена, сочна и звучна.
А очите на Лазар се смеят след дългия сън
и лъчът на зениците всичките тайни отключва.

Кукувицата пак се обажда. Живота брои –
цяла вечност предрича. Смъртта е безкрайно далече.
Полудяват листата във своите букови дни
и лалето си слага великденско ярко елече.

Лазар няма имот. И сестрите му, тежки от скръб,
са се сраснали с празната форма на тяхната къща.
Тежка, Лазаре, много е тежка студената смърт.
Но животът не свършва със нея. И все се завръща.

 

Автор: Петя ЦОНЕВА

*Снимка: личен архив

TetraDkaTa