Белият гълъб – Петя Цонева
Първо дядо си тръгна. Обу се и махна с ръка,
и след белия гълъб към летния склон закуцука.
После баба внезапно реши, че е време в снега
да потърси гълъбова прежда за своите куки.
После времето рукна. И някак светът се смали,
и не ми се отиваше никъде другаде вече.
Сякаш в дрехите няколко топчета бял нафталин
бяха станали здрава основа на моята вечност.
После тръгна си цялата букова златна гора.
Върху бели камиони, изцапани с кал, я простряха.
Чаках баба и дядо при мен да се върнат с пера,
но гълъбите някъде другаде вече гнездяха.
И сега ми е трудно да дишам, да бъда сред свят,
в който някой изтрива и хора, и птици, и думи.
И в ръцете ми съхне душата на белия хляб
като гълъб-кръстител, поискал смъртта да целуне.
Автор: Петя ЦОНЕВА
*Снимка: личен архив
* Текстът печели трета награда в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2020 г.
