Гъдулар – Петя Цонева
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш,
но свири!
Завърти своя танц като странстващ дервиш –
със едната си длан натежалия дъжд си понесъл,
а със другата нас благославяш.
Земята държиш
и от някаква стара безсмъртност небета раздаваш.
И си толкова скромен.
Подвил до пазара нозе,
на гъдулката свириш така, че и Бог заиграва.
Не подхвърлям монета,
последното грозде я взе.
Но се спирам и слушам как изгрев и залез наддават.
И кафявото птиче със лъскаво черно око
във нозете ти клъвва трохи от сърце натрошено.
Ти отрано си станал да свириш небесно хоро –
този, прашният, никакъв ъгъл
е твоята сцена.
Във оркестър не свикваш, защото си странстващ артист –
разпиляваш косите, извиваш легато от ноти.
И лъкът ти дълбае следа
във неделната вис –
целодневната пълна окръжност,
събрала живота.
Но сърцето ти сигурно има размах на дъга,
щом на няколко струни перата си ангел забол е.
Гъдуларю, ти вятър си, слязъл в човешка тъга
свободата ни в прашния танц на деня
да измоли.
Автор: Петя ЦОНЕВА
* Текстът е част от книгата на Петя Цонева “Дори да няма врата” , изд. “Буквите“, 2019.
** Текстът е част и от Алманах за литература, изкуство и култура “Зорница”, бр. 45, 2009-2019 г. Издава: Дружество на писателите – Габрово. Редакционна колегия: Минчо Г. Минчев – гл. редактор, Христо Мандев, Борис Данков, Велизар Велчев, Димитър Васин, Стоян Цонев, Генчо Витанов, Росица Кънева, Иван Хр. Христов. Художници на броя: Проф. Николай Майсторов, доц. Георги Минчев, Георги Каралиев. Печат: “ЕКС-ПРЕС” ООД – Габрово
