Тазгодишният брой на алманах „Зорница“ – 46. поред, е посветен на 160 години от обявяването на Габрово за град. Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на Община Габрово. Алманахът е с обем от 330 страници с цветни илюстрации и е отпечатан в габровското издателство „Екс-ПРЕС“. В новото издание са включени Прочетете повече…
Да припомним – Дружеството на писателите – Габрово, е първото писателско дружество извън столицата като клон на СБП (1972 г., регистрирано 1973 г.). То издава и алманах за литература, изкуство и култура „Зорница“, а първият му брой е отпечатан през далечната 1972 г. като продължител на сп. „Мизия“ в Габрово. Прочетете повече…
*** Хвани ме за ръка. Поведи ме към твоето слънце. Покажи ми изгрева на любовта и залеза на самотата. Разкажи ми за неща, които не познавам. Усмихни се. Прошепни ми двете думи, вдъхващи живот дори и на мъртвец. *** Отминаващото лято утаява нуждата от свобода. Настанявам се в креслото. Прочетете повече…
Тази нощ ще ви разказвам за свирня на жежки струни. В тази нощ, с торбата празна тръгнала съм… Тъмни руни пътя ми завързват тежко, оцелявам на прибежки, давеща е всяка нежност, дом не свъртам – неизбежно е . Тази нощ ще ви разказвам… Облаци – в душата тъмна, тежки, душни Прочетете повече…
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО (На Петко и Пенчо Славейкови) На моста над реката стоеше млад мъж, който правеше хартиени лодки от листи, на които със ситен ръкописен шрифт се мяркаха текстове. На моста над реката стоеше мъж с детска количка, който правеше хартиени лодки и ги пускаше по течението. На моста над Прочетете повече…
Забивам острието на лопатата в спеклата се земя. Уцелвам корен. Изтеглям. Забивам отново. Коренът поддава. Хващам здраво сапа и с все сила натискам острието. Кракът ми потреперва. Коренът се къса на две. Напълвам лопатата с пръст, която изсипвам на половин метър разстояние от образувалата се ямичка. Потя се обилно. Мария Прочетете повече…
Дървената кутия на баба, инкрустирана със седеф, стоеше застинала дълги години върху скрина. Тя имаше ключалка и малко ключе, което старицата криеше някъде. В нея приютяваше женските си тайни – „Мъжът да те знае само от кръста надолу…“ ми казваше тя. Капакът на тази кутия не се отваряше пред всеки. Това Прочетете повече…
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и дъх на момиче. Знам, че имаш нозе от трева и градински невен и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, но свири! Завърти своя танц като странстващ дервиш – със едната си длан натежалия дъжд си понесъл, а със Прочетете повече…
Аз съм твоята Мария Докато ме има, преплувай вира ми – дълбокия, насищай глада за пътуване с мойте посоки. Метежен обвивай ми тялото като стихия, докато луната и аз срещу вълците вием. Докато в живота съм вкопчена с нокти и зъби, обичай ми всичките ъгли и всичките ръбове. Танцувай със Прочетете повече…
По пътя (Трявна – В. Търново) Неуютен и настръхнал този град не е същият от студентските години топлият град с евтини кръчми и павилиончета за бързо хранене. Тогава се хранехме бързо, за да има време за разходки и срещи с момичета. Въздухът вечер имаше вкус на захарен памук, наслада полепваше Прочетете повече…