Стихотворения – Иван Хр. Христов

***
Хвани ме за ръка.
Поведи ме
към твоето слънце.
Покажи ми
изгрева на любовта
и залеза
на самотата.
Разкажи ми за неща,
които не познавам.
Усмихни се.
Прошепни ми двете думи,
вдъхващи живот
дори и на мъртвец.
***
Отминаващото лято
утаява нуждата
от свобода.
Настанявам се в креслото.
Търся вдъхновение
и смисъл,
но откривам
само суета.
Ти докосваш
овехтялата ми риза
и се питам –
тя
и твоите ръце
дали ще са достатъчни
да съхранят сърцето в мен
до следващото лято.
* Текстът е част от Алманах за литература, изкуство и култура “Зорница”, бр. 45, 2009-2019 г. Издава: Дружество на писателите – Габрово. Редакционна колегия: Минчо Г. Минчев – гл. редактор, Христо Мандев, Борис Данков, Велизар Велчев, Димитър Васин, Стоян Цонев, Генчо Витанов, Росица Кънева, Иван Хр. Христов. Художници на броя: Проф. Николай Майсторов, доц. Георги Минчев, Георги Каралиев. Печат: “ЕКС-ПРЕС” ООД – Габрово