Стихотворения – Венелин Бараков
По пътя (Трявна – В. Търново)
Неуютен и настръхнал
този град не е същият от студентските години
топлият град с евтини кръчми
и павилиончета за бързо хранене.
Тогава се хранехме бързо,
за да има време
за разходки
и срещи с момичета.
Въздухът вечер имаше вкус на захарен памук,
наслада полепваше отвсякъде,
късите поли бяха модерни,
а косите на жените – дълги и спуснати.
Най-хубаво ставаше нощем,
по улиците вървяха усмихнати млади хора,
жените ставаха загадъчни и красиви,
с коси, по-дълги от нощта.
настъпването на утрото
студентският глъч утихваше
и престарелият университет
прибираше цялото весело множество.
След толкова години
се връщам тук,
където беше започнало всичко.
Теб те няма.
***
разхождам се по улиците на града
на площада има кафене
но е същият
часовниковата кула е реставрирана
но е същата
църквата е боядисана
но е същата
никой не помни
площада преди кафенето
кулата преди реставрацията
църквата преди да я боядисат
* Текстовете са част от Алманах за литература, изкуство и култура “Зорница”, бр. 45, 2009-2019 г. Издава: Дружество на писателите – Габрово. Редакционна колегия: Минчо Г. Минчев – гл. редактор, Христо Мандев, Борис Данков, Велизар Велчев, Димитър Васин, Стоян Цонев, Генчо Витанов, Росица Кънева, Иван Хр. Христов. Художници на броя: Проф. Николай Майсторов, доц. Георги Минчев, Георги Каралиев. Печат: “ЕКС-ПРЕС” ООД – Габрово
