Стихотворения – Елена Христова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Аз съм твоята Мария

Докато ме има, преплувай вира ми – дълбокия,
насищай глада за пътуване с мойте посоки.
Метежен обвивай ми тялото като стихия,
докато луната и аз срещу вълците вием.

Докато в живота съм вкопчена с нокти и зъби,
обичай ми всичките ъгли и всичките ръбове.
Танцувай със мен, по бръснача забивай петите си,
докато кървящият изгрев разплаче петлите.

А щом си замина, обичай на покрива острото –
с оголени нерви внезапно върха му докоснал
до корен срежи се, или пък до камбанарията
и с кръв нарисувай лицето на свойта Мария!

 

Мисли по време на пълнолуние

Тази тъжна луна,
тази жълта, магнитна посока,
тази втренчена в моя прозорец самотна жена,

как бразди мисълта,
как погалва красиво наоколо
и приижда към моите тайни вълна след вълна.

Там мирише на сгур,
там опърлени спомени сепват,
там по въглени ходи единствено мойта печал.
Как се цели Амур?
Как в душата ми нищо не трепва?
Сякаш някой на Дявола евтино ме е продал.

Аз съм клонче от клен,
ветрове ме люляха без памет.
Аз съм краткия сън на врабче, оголяло от студ.
Ще остане след мен
само болка в очите на мама
или писък към тази луна от поредния луд.

 

Автор: Елена ХРИСТОВА

* Текстовете са част от Алманах за литература, изкуство и култура “Зорница”, бр. 45, 2009-2019 г. Издава: Дружество на писателите – Габрово. Редакционна колегия: Минчо Г. Минчев – гл. редактор, Христо Мандев, Борис Данков, Велизар Велчев, Димитър Васин, Стоян Цонев, Генчо Витанов, Росица Кънева, Иван Хр. Христов. Художници на броя: Проф. Николай Майсторов, доц. Георги Минчев, Георги Каралиев. Печат: “ЕКС-ПРЕС” ООД – Габрово

TetraDkaTa