Нов брой на алманаха за литература, изкуство и култура „Зорница“ – Владимир Шумелов
Да припомним – Дружеството на писателите – Габрово, е първото писателско дружество извън столицата като клон на СБП (1972 г., регистрирано 1973 г.). То издава и алманах за литература, изкуство и култура „Зорница“, а първият му брой е отпечатан през далечната 1972 г. като продължител на сп. „Мизия“ в Габрово. До 1989 г. алманахът е национално издание. „Зорница“ е един от многото алманаси и списания за литература и изкуство, които се родиха през 70-те и 80-те години („Простори“ – Варна, „Юг“ – Хасково, „Море“ – Бургас, „Янтра“ – В. Търново, и др.), и той става факт благодарение на линията на БКП за външна децентрализация (но всъщност упражняван контрол) на културата по времето на Л. Живкова и след нея. Тези издания не бяха правени само с пари, но с много пари. В първите години на Прехода (до 1994 г.) Дружеството в Габрово не функционира. Загубена е финансовата издръжка и материалната база – Дом на писателите (реставрираната къща на поборника от Априлското въстание Тотьо Иванов). През 1994 г. Дружеството възстановява дейността си под председателството на Минчо Г. Минчев. Възроден е и алманахът, като между 1999 и 2008 г. са издадени 9 броя, след което отново спира поради финансови причини. Междувременно през 2005 г. Дружеството на писателите в Габрово, с участието на Община Габрово и читалище „Априлов-Палаузов“ учредява ежегодни Априловски награди за най-добра книга от регионални автори в различни жанрове – традиция, която продължава и днес.
През годините съм поддържал връзки с литературно Габрово и неговите творци, а през 2019 г. по повод бр. 45 на изданието бях писал следните подкрепящи алманаха думи: „Смятам, че продължаването му днес, след едно 10-годишно прекъсване, е похвално и важно. На Габрово му прилича, като областен център, да поддържа и подкрепя литературата и културата в областта, да получава и подкрепата на Общината…“. Така или иначе подкрепата на регионалните културни периодични издания е проблематична навсякъде в България и за това е нужен отделен дебат. Бр. 45, представен през 2019 г. за Деня на поезията и музиката, бе посветен на 45-годишнината от създаването на първото извънстолично писателско дружество.
Бр. 46 на алманах „Зорница“ се появи през 2020 г. и той е посветен на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град. Броят е качествена подборка от текстове и картини на габровски творци и интелектуалци, които представят развитието на града и неговото историческо и духовно израстване през тези години. Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на Община Габрово, а редакционната колегия, работила над това представително томче, е в състав: Минчо Г. Минчев – гл. редактор, и редактори – Елена Христова, Бояна Пенчева, Росица Кънева, Иван Хр. Христов. Дружеството на писателите в Габрово изказва благодарност на Държавен архив – Габрово, Художествена галерия „Христо Цокев“, Музей „Дом на хумора и сатирата“, Национална Априловска гимназия, Отдел „Култура и туризъм“ при Община Габрово, на журналистката Бояна Пенчева и историчката Даниела Цонева.
Сполучливата картина на корицата, която отразява феерията на габровски хумор, е дело на Пепа Христова, а карикатурист в книжното тяло е Георги Чаушев с черно-бели репродукции. Освен него, в книгата са и картини (цветна вложка) от Радослав Стаматов, Никола Николов, Петър Димчев, Иван К. Христов, Добри Добрев, Цанко Василев, Иван Захариев, Недялко Каранешев, Константин Трингов, Иваничка Панева, Васко Василев, Йордан Лазаров, Цветан Колев, които визират Габрово в различни исторически периоди от развитието му.
Идеята за представителност на алманаха налага и неговото структуриране на антологичен принцип. В четири части е проследено хронологически историческото и културното развитие на града, като умело са вплетени литературно-художествени и публицистични фрагменти от различни години и жанрове на габровски писатели и поети, представени със снимки и биографични данни. Така диахронията и синхронията ръка за ръка обобщават образа на един град, наричан „градът, който гради мостове”, „градът на стоте паметника”, „пестеливата весела столица на България”; град, фокусиран в четири епохи, в които откриваме както предприемчивия дух на габровеца, така и неговия талант в изкуството, претворило природното, просветното, стопанското и културно утвърждаване на Габрово. Ето четирите периода, през които преминава градът от Възраждането до наши дни:
Първа част „Възрожденско Габрово укрепва и обогатява новия административен статут на град“ обхваща периода 1860 – 1878 г.
Втора част „Предприемчивият габровски дух модернизира града след Освобождението“ обхваща периода 1879 – 1944 г.
Трета част „Градът расте и оформя собствен облик“ обхваща периода 1844 – 1989 г.
Четвърта част „С идеи, труд и творчество съвременно Габрово се развива по своя нов европейски път“ обхваща периода 1989 – 2020 г.
Въвеждащите статии към четирите глави са на Даниела Цонева – историк и общественик, дългогодишен сътрудник на Историческия музей. Те са гръбнакът на това издание, защото комбинират огромен масив от информация за цялостния обществено-политически и културен живот в града в отделните периоди, като фокусират вниманието ни върху най-значимото, които се съдържа в заглавието на отделната част.
В края на книгата е поместен Книгопис на изданията в периода 2019 – 2012 г., изготвен от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“.
Трудно е да посочим дори най-ярките имена от богатата палитра на общественици, политици, индустриалци, просветни дейци, публицисти, краеведи, историци, творци, живели и работили в Габрово в един такъв дълъг исторически период. Все пак: Тодор Бурмов, Никола Сапунов, Продан Тишков – Чардафон, Васил Н. Рашеев (от първия период), Илия Иванов – Черен, Неделчо Бенев, Кольо Атанасов, Радослав Бумов, Иван Калпазанов, Ран Босилек, Джек Оворбаг (Тотьо Иванов Тотев) (от втория период), Андрей Германов, Йордан Хаджиев, Христо Банковски, Христо Бекриев, Радко Радков, Янислав Янков, Борис Данков, Петър Цокев, Генчо Витанов, Любен Дилов-баща (от третия период), проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Минчо Г. Минчев, Георги Ганев, Велизар Велчев, Христо Стоянов, Вела Лазарова, Теменуга Цонева, Петя Цонева, Елена Христова, Росица Кънева, Момчил Цонев, Иван Хр. Христов и др. (от четвъртия период). Добра идея е включването на нови млади талантливи имена, чрез което се осъществя мост между поколенията – Ангел Иванов, Йоана Йорданова, Габриела Симеонова, Боряна Тодорова, Калоян Христов, Даниела Стан, Веселин Новков, Никола Драшков и др. С особен интерес четох текстовете за алманаха за хумор и сатира на народите „Апропо” – издание на Дома на хумора и сатирата с периодичност 2 броя годишно и излизал в периода 1983 – 1991 г. на български, руски, английски и френски език (интервю на Маргарита Доровска – директор на Дома на хумора и сатирата, с Христо Буцев – отг. секретар на алманаха през 1981 – 1983 г., спомени на Анюта Качева, Людмила Марталер Славова, Мариана Ревенска). Без, разбира се, да пропуснем името Стефан Фъртунов – създателят на Дома на хумора и сатирата (вж. текста на Татяна Цанкова, с. 196 – 206).
Определено бр. 46 на алманах „Зорница” е сред най-качествените след 1990 г. Тенденцията трябва да продължи, като в следващите си издания той да бъде отворен повече към младите творци и българската литература от столицата и извън нея. Литературно Габрово го заслужава.
Автор: Владимир ШУМЕЛОВ
