Преди да се затворят времената – Петя Цонева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

По София Бранц

Преди да се затворят времената,
ще стане светло. Много, много светло.
Ще се отвържат летните ни сенки
от зимните си сбръчкани тела.
По хълбоците топли на земята
ще се стопи снегът непълнолетен
и утрото ще бъде като полет.
Ще бъде като полет без крила.

Преди да се затворят времената,
ще се родим отново. Ще сме бели.
Поне веднъж ще качим Джомолунгма
със всичките му шерпи и звезди.
Ще чуваме как ябълките зреят
дълбоко в хоровода на земята,
а късите секунди на живота
ще имат най-безкрайните следи.

Преди да се затворят времената,
ще дойдеш ти. И няма да си тръгнеш.
И синята солница на безкрая
кристален, дребен сняг ще насоли.
Ще бъде старовремска топлината,
ще бъде вярно виното, и свято.
А някъде далеч над световете
дъждът от Леониди ще вали.

Като по стара грамофонна плоча
ще се върти сюжетът – бледи чаши,
в тях тъмно като времето ни вино.
И вдигната наздравица със звън.
Една сълза, мастилена и сочна,
ще бликне изпод линията очна.
И после в ослепителна снежинка,
ще я превърнат минусите вън.

Преди да се затворят времената,
ще станем светли. Много, много светли.
Една неимоверно бяла зима
ще посребри самуна на пръстта.
И после като двама силни шерпи,
изкачили до сетен дъх сърцето,
ще спрем за миг, затоплени и летни.
И този миг ще бъде вечността.

 

Автор: Петя ЦОНЕВА

*Снимка: личен архив

TetraDkaTa