С лъчите на хляба – Петя Цонева
Ела, сняг. Посипи със зората си синя
най-дълбокия мрак. Запали всяко зрънце от хляб.
Почернели от грижи, повий ни в нощвите си зимни
и покрий със звезди тишината на пулса ни слаб.
Нека втасва в нощвите. И нека да спи като хляба.
От горещата мъка снежинка да свие нощта.
Празна челюст да хлопне след нея лисичият дявол,
който зиме тършува из всичките пусти гнезда.
Да почиваме рамо до рамо с небесния изгрев,
който помни молитвите жадни на летния дъжд.
Прислонили ухо до гърдите на лилиум тигров,
да подслушваме август как меси подземната пръст
и извайва небето безкрайно, неведомо синьо
като някакъв рядък, невидимо-скъп диамант.
Боже, дай на сърцето да влезе във своя родина.
Извади от недрата му живия, истински свят
и когато замръзва дъхът като каменна буца,
върху шепата пръст отначало дъхни. И прости.
Ще възлезем навярно все тъй почернели и куци,
но сърцето с лъчите на белия хляб ще блести.
* Изображение: www.pixabay.com
* Още стихотворения на Петя Цонева може да откриете ТУК.
