А тази нощ небето наваля
и утрото ми беше двойно бяло –
снегът на пролетта му не пожали
повярвалите в слънцето крила.
Завърна се студът и ги покри
с дъха си леден, за да им напомни,
че пролетта е тайна богородна,
и че боли, когато се роди.
Автор: Петя ЦОНЕВА
Снимка: личен архив
Погледи. Усмихнати обятия. Наполовина пълни чаши. Преплетени ръце. Рефрен. Обет за вечност и разпятие. Пореден ден. Сатен. Балкон. Кафе с канела. Носталгия. Прозорец. Вятър. Ванилия и жълт жасмин. Очакване. Покана. Рози. Недоспала сутрин. Триножник. Акварели. Прочетете повече…
Какво да правим с всички летящи мозъци, които не кацнат в гнездо? Какво да правим с всички тела наоколо, които не могат да се допрат до плът и зариват всяко добро в пясъка? Какво да Прочетете повече…
Изтървем ли България, изтървали сме всичко. Николай Хайтов Днес събитията са толкова наситени със своята непрозрачност и непредвидимост, че понякога, и дори все по-често, се объркваме от случващото се. Обикновено търсим информираност, която да ни Прочетете повече…