Контрапункт – Петя Цонева
Сред безумния хаос на този побъркал се свят
с теб сме взели лопата и вишнева, млада фиданка.
Ветровете все още миришат на дъжд и на хляб,
а столетните дъбове хвърлят спасителна сянка.
Може би ще осъмнем във време на страшни съдби,
ала имаме днес. И небето, земята, дръвчето.
В този свят, който толкова много земя придоби,
шепа пръст стига само да легне накрая сърцето.
Изкопаваме меко и влажно гнездо, и мълчим.
Пеят косове, вятърът пее. И погледът – също.
И докато притъпкваме корена, тъничък дим
се надипля на топли вълни над смълчаната къща.
Чакат хиляди верни причини да рухнем в пръстта –
вече толкова знаци тръпчиво напомнят за края.
Но дори и да имаме само щастлива мечта,
като гаснеща пепел земята под нас да догаря,
и дори и да знаем, че утре светът ще е друг,
пласт от мъртво небе, дом за глухи и неми, и слепи,
с теб посяваме днес светлината на нашия юг.
И я пускаме в цялата тази разруха да свети.
Автор: Петя ЦОНЕВА
*Снимка: личен архив
