Лазарки – Петя Цонева
Мили момичета с кошници, пълни с цветя,
свийте венчета от ранното върбово злато!
После изливайте в менчета бистра вода –
здравец да има край кръглия взор на тъгата.
После запейте за кипнал градински април
с ярките, в слънчева кръв очервени лалета.
Вече мирише на цволест, тръпчив девесил
въздухът, спрял над сломената зимна несрета.
Пейте, момичета, сетне извийте хоро,
в няколко кръга смъртта като хляб омотайте!
Нека по тях потече изобилно добро,
да се събуди щастливият глад на летата.
После наричайте здраве, рояци деца,
слънчеви люлки в дворовете, стъпки на ангел,
топли войни на заострени рохки яйца,
храбри игри на невинни великденски агнета…
Мили момичета, вие сами сте цветя –
слънцето с всичките свои лъчи ви обича.
И ви рисуват – мадони от лъч и вода –
старците с поглед, през който секундите тичат.
Паднат ли после венците ви в бърза река,
хванали в кръгли капани нетрайното време,
ще отпътува и цялата наша тъга
чак до морето, призвано да бъде солено.
Автор: Петя ЦОНЕВА
Снимка: личен архив
