Страшен вятър се носи по синия край на земята и излитат от много посоки подгонени птици – като дреха, просмукана с дим, се усеща войната в неспокойната тъкан на всички въздушни частици. Там, където вали тъжен огън и дните поглъща, има люлчина песен, училище, утро, родина, обич, дълго съграждала крехки Прочетете повече…
Върху масата грее димящият хляб. Вечността като бял младенец си почива в ръцете на мама. Няма обич такава по цялата длъж на света. И такова Рождение свято и истинско няма. Снеговете плетат над трапезата ранни венци, пролетта ги превръща в капители, звънки и златни. Но край хлебния купол дванадесет земни Прочетете повече…
Не разбрах кой от всичките четири вятъра рухна и разчупи огнището сякаш е пита от ръж. Задимя тъмнината, опуши горещата кухня и се гмурна в дълбокия, сив хоризонт изведнъж. Беше южният вятър навярно, защото оголи всяка тръпнеща вена на топлата още гора. Заприлича сезонът на просяк, когато се моли, с Прочетете повече…
Когато се спре по земята свободният път и в края му зейне, опасен и светъл, безкраят, онези, които обичат, все още вървят и в нищото своите стъпки отново повтарят. Крилете се вдигат и спускат, издишва нощта сияйния, сребърен облак на утрото живо. Какво като няма къде да върви любовта, щом Прочетете повече…
По стар напев на племето Навахо, “Къща, построена от зора” Дъждът е при вратата ми. И въздухът мирише на озон. Цикадите отъркват раменете си в гърба на равнините. Бог слиза от небето и върви по дъждоносния наклон към прага на вратата ми. И въздухът мирише на коситро. Земята е в Прочетете повече…
Поетесата Петя Цонева е отличена с награда в анонимния литературен конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Цонева получава приза в обявения от община Трявна конкурс, за стихотворението си “Тишина”. Конкурсът е традиционен, организиран е в рамките на Славейковите празници, които се откриват на 10 юни Прочетете повече…
Петя Цонева представя новата си книга с поезия “Белият час” /изд. “Библиотека България”, 2021/. Ето какво споделя авторката за премиерата: Поезията е полет, свобода, поглед отвисоко, отдълбоко, от вън навътре и от вътре навън. А ако крилете липсват, тя е остатъчната им нежност. “Ще се радвам, ако споделите моя “бял Прочетете повече…
Под лампади от пламнало лято животът тече. Като в ручеи пъстри се спуска потокът от хора. Май е. Слънцето щраква в дъжда със загряло ключе и отлючва смеха, който дреме под всяка умора. Посивелите дни се обличат със пъстър костюм, някой мята на Рачо Ковача и пояса ален. На централната Прочетете повече…
Ще се вдигне нагоре земята след кроткия дъжд. Ще пораснат зелените, млади тела на тревата. Лазар бавно оглежда димящата, кипнала пръст – докъдето очите му стигат, земята е златна. Като глас на сърце, като ритъм на жив метроном кукувицата в своята тайна обител токува. Разпростряното светлозелено е станало дом. И Прочетете повече…
Той така я рисува, че тя се роди отначало – беше бяло момиче с коси като зрял ечемик. И звънеше в полето, от късния дъжд натежало, на една чучулига далечният есенен вик. Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше и си тръгваха хората тихо, един по един. Но художникът палеше Прочетете повече…