Диви лебеди – Петя Цонева

Публикувано от Иван Христов на

Над смолисти блата и потънали в пламъци ниви
(слънчогледов пожар е запален по цялата шир),
в унисон с вечността, ято лебеди, приказно диви,
махат с бели крила сякаш мерят небето с аршин.

Мерят мъката, стара и прясна, дълбока и мъртва,
радостта – тази лека дантела от плетен памук.
А под тях на земята е почнала лятната жътва
и мирише на хляб. И на мляко. На дом и на юг.

Нощем чувам как пеят криле и над моята къща,
и се сбира над покрива облак от бяла мъгла.
Може би са косите на баба, която се връща
да довърши тъй многото свои човешки дела.

Може би сънен вятър по път се е спрял да попее
на сърцето ми, будно под своя мълчащ небосвод.
Като летния плод на земята в гърдите едрее
все по-бързо и жадно единият кратък живот.

И навярно над цялата радост и скръб многолика
бели ангели някъде много високо летят.
А когато е тихо, запяват и живите викат
да погледнат нагоре, където се ражда денят.

 

Автор: Петя ЦОНЕВА

* Стихотворението е носител на наградата в първия национален конкурс “Йордан Кръчмаров”, 2023

Снимка: личен архив

TetraDkaTa