Животе мой, какво ми носиш? – Илияна Кръстева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Талес от Милет: …няма разлика между живота и смъртта.
Защо тогава не умреш? – пита го един зевзек.
Точно защото няма разлика – отвръща Талес от Милет

Животе мой, какво ми носиш? Аз влизам в теб наравно със смъртта
и на греха понесла тежките окови, се раждам в този невъзможен свят.
В светлина проходих – ръка протегна мама, а после даде ми крила. Не
чаках да забогатея за да бъда щедра, не пожелах да взема, за да дам.

Животе мой, какво ми носиш? Поредната последна и първата любов?
В самота- самотна ключ и двери към неутъпкани пътеки? Когато тръгвам
да не се обръщам? Ако плача, нека е без глас? Плесница? „О Вий, кои
прекрачвате тоз праг, надежда тука всяка оставете!“ Безстрашен страх?

Животе мой, какво ми носиш? Петно върху покривка от сатен? Цигари
върху пепелника? Протяжен дълъг ден? А може би ми носиш радостната
ода и шапката на Джени в цъфналата ръж? На абордаж превземам с тебе
кораба. Пирати сме и не ни пука, кога ще ни окачат на бесилото. Йо-хо- хо!

Животе мой, какво ми носиш? Наградата, задето отмъстих с безразличие
на всичките предателства и клевети? Безсребърно приятелство с човек
готов единствената риза от гърба си да свали заради теб? Да те отричам
просто не ми стиска, и затова ще те обичам. Макар и на инат, ще те обичам!

 

Автор: Илияна Кръстева

Снимка: личен архив

TetraDkaTa