Под ръка с изгрева – Илияна Кръстева
Като нар разпуква се слънцето. Прелива през
нежните вени на изгрева елей от гранат. Звън
камбанен отеква, розовеят кубетата. Разтварят
малахитови кестени синевата на морския град.
Шпил на каменна кула с часовник пробожда
небето и пробягват по облачна диря капчици
дъжд, а земята върти се между двете ръце на
Коперник. Отпечатък от време чертае брегът.
Въздух поемам солен и прозрачен. Глухарчета
вредом цъфтят и сред пейки с подвити крачета,
зад чешмичка с момиченце, счупило стомничка,
в теменужни алеи и рожков се събужда светът.
Две усмихнати риби с мастило от сепия, върху
седефена мида рисуват платно, как се завръщам
с песента на вълните от безгрижното детство,
как на рамо със залеза отново ще срещна деня.
Под ръка с изгрева тръгвам сред пясъчни дюни.
Тръпнат от хлад морски треви. В пясъка златен
оставям пътечка, от утрото до тихият пристан
на нямото време, и закотвям сърце призори.
Автор: Илияна КРЪСТЕВА
