“В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” (Йоан 1:1-3) Не ме тъпчете. Бях преди вас, след вас пак ще остана. Ръждясва дълговечният Прочетете повече…
Блаженство е когато заключеният се смири със своите вериги. Салман Рушди Когато се смиря със своите вериги, ще Ви устроя пир и ще живея в мир. С всички!… И моля Ви, недейте да подсмърчате. Сублимирайте! Без вопли, неуместни укори. “Vox populi vox dei“: Блажени вярващите и падналите духом. Защо така Прочетете повече…
No Man Is an Island John Donne Не ме укорявай, че скитам по безлюдните плажове. Търся стъпки от самотни сърца! Разсъбличам вълните. Зъзна в разноцветните стъклени спомени с пясъка. Посрещам разбитите пръски, заоблящи непокорна скала. Флагът пърпори. Сърдит е на вятъра и на пустия кей. Премрежвам очи. Запалвам главнята на Прочетете повече…
Да домислиш всеки свой миг – поетичната изповед на твореца. Разговор с продължение с Илияна Кръстева – „Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“, казва поетът Павел Матев. На какви терзания е изложена Вашата публична самота? -Бих добавила, че поезията е публично разкриване на уязвимостта ни. Прочетете повече…
Всяка сянка при дървото си се връща и обратно в корена опира пътят ни. Споделени със света са дивите ни нощи. И вселената ни залюлява в скута си. Из „Кръговрат“, Костадин Филипов Днешните поетични послания на Илияна Кръстева са за времето, когато търсите изход, за времето, когато сте тъжни Прочетете повече…
– Какво е да търсиш знанието през цялото си земно преживяване? – Знанието е като съкровището, което е само предлог, за да тръгнеш на безкрайно пътешествие. Да откриваш с неизчерпаемо любопитство света с петте си сетива, за да се окаже, че е невъзможно да го опознаеш, е нещото, което те Прочетете повече…
Преди новата “Книга за щастието” (Спомени за бъдеще) на професор Венелин Терзиев За щастие, обаче, конят е зелен не само за далтонистите. Той трябва да бъде зелен всеки път, когато пасе червена трева под жълто небе. Така той става елемент на една условност, в която, веднъж включен, е вече длъжен Прочетете повече…
Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“ съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки! O, sancta simplicitas! – разбиращо, но с упрек Ян Прочетете повече…
Горчиво вино от жълтурчета изпи до дъно сиромашката душа. В зеницата на чашата прокрадна се навъсено червената Луна. Отронена сълза пролази, като паяче в лилавото и отражение, цамбурна в лунните петна и ги разпръсна в теменужено съцветие. Изгубено се вгледа в празните очи на къщата. В нея никой никого не Прочетете повече…
Дългогодишният директор на училището в Брегово – Илияна Кръстева, представи първата си стихосбирка „На рамо със залеза” в Културен център „Жул Паскин” във Видин. Хората, които пишат предговор на една книга, имат сложна задача да накарат читателя, слушателя, ползвателя да я прочете по-нататък и да преоткрие в тези написани страници Прочетете повече…