Сиромашка душа – Илияна Кръстева
Горчиво вино от жълтурчета изпи до дъно сиромашката душа.
В зеницата на чашата прокрадна се навъсено червената Луна.
Отронена сълза пролази, като паяче в лилавото и отражение,
цамбурна в лунните петна и ги разпръсна в теменужено съцветие.
Изгубено се вгледа в празните очи на къщата. В нея никой никого
не чакаше и нямаше какво да и отнеме. Отекна ехо от сприхавите
препирни на гларусите и в ламарината на капандурите задрема.
Железните врата, като оръжия след битка, ръждясваха в безвремие.
О, скръбен дял… О, суета сует. Съдба, не ме ли припозна в неистовото
ми завръщане? В очакване да бъда същата не ме ли обруга? Не можеш
да ми забраниш да облека раздърпаната си душа в безмълвие. Какво да
сторя за да ми простиш за милосърдието? Опустошена съм и тръгвам.
Съдба, ще взема сянката си под ръка и със сърца преплетени, като лози,
безпътни и бездомни ще се скитаме. Преди да ослепеем за света в
несъвместимост със живота ще възкръсваме. Ще търсим в нечия мечта
утехата последна, че само Любовта остава, дори да се нарича Вечност.
Автор: Илияна Кръстева
