Никой човек не е остров – Илияна Кръстева
No Man Is an Island
John Donne
Не ме укорявай, че скитам по безлюдните плажове. Търся стъпки от самотни сърца!
Разсъбличам вълните. Зъзна в разноцветните стъклени спомени с пясъка. Посрещам
разбитите пръски, заоблящи непокорна скала. Флагът пърпори. Сърдит е на вятъра
и на пустия кей. Премрежвам очи. Запалвам главнята на залеза. Небето люлее звездите.
Никой човек не е остров, но е остров за друг. Копнеем да бъдем моряци, но зове ни
брегът. Под лозницата, до смокинята – празната бъчва е дом и присядат роднините,
закръжават с чайките недоспали приятелства, досадни съседи и нелепи мечтателства,
неприличните връзки и обстоятелства. Никой човек не е остров, остров е само светът.
Непременно и настоятелно, достоверно и обезателно трябва да се изгубя, като стари
пари. Ще поседна в крайбрежна далечна таверна и вторачено ще погледна в очите на
времето. То се е сгушило, леко прегърбено, с опушено сиво сетре, с накривена кокарда,
с котва на шапката и по навик припалва цигара, преди да ми каже: Здравей, знаеш ли…
Никой човек не е остров, но е остров за друг. Копнеем да бъдем моряци, но зове ни
брегът. Под лозницата, до смокинята – празната бъчва е дом и присядат роднините,
закръжават с чайките недоспали приятелства, досадни съседи и нелепи мечтателства,
неприличните връзки и обстоятелства. Никой човек не е остров, остров е само светът.
Автор: Илияна Кръстева
