Отгласи – Илияна Кръстева
Ние сме това, което оставяме след себе си – отгласи от време, емоции и избори.
Карл Сейгън
Остани на брега в трапчинки от стъпки по пясъка.
Следа остави да обуя мечтата за теб. Пренеси на
гръб вятъра, подсвиркващ в дюните. Нарисувай
ми щрих от последна целувка върху мокрия ден.
Тананикай си тихичко. Следвай завоите. Премини
през горите сред тънка мъгла. Гледай с крайчеца
син на очите вградените в мен хлъзгави сипеи,
дървета опънали врат и чешми, остарели от плач.
Говори. Обичам да слушам гласа ти в просъница,
в полутон с уморени щурци. Разкажи на нощните
улици, светлините на кея, на алеята с пейките, на
фонтана с пръските за предвечните ярки звезди.
Лист по лист разгърни непрочетени страници от
възможни любови, неочаквани срещи, невиновни
лъжи. Допиши с облачна нежност недовършени
строфи в хербария с дивите чаени рози. Поплачи.
Аз съм първата Ева. Гола, пъстра от сенки в пурпура.
Нося чадърче, листо от прилепчивия репей в знойния
ден, на главата – лилава кандилка с остричка шпора за
шапка, за огърлица – цвят от дицентра /дамско сърце/.
Синевата в утро с усмихнато слънце си избрах за характер,
затова завещавам с обич ронливите хълмове, безсмъртниче
златно, песъчинките по дъната на лодките поклащащи тихо
бедрата си и мачтите в жълтия ирис на гларуса, само на теб.
Измини нашия път отначало. Спри, където се срещат брегове
и небе. Потърси ме с китара на рамо в крайбрежните кръчми,
край огъня от изхвърлени съчки по плажа край пенливо море.
Всеки връща се там, откъдето е тръгнал за да тръгне напред.
Автор: Илияна Кръстева
Снимка: личен архив
