Първото влюбване – Амелия Личева
Той е мъж,
свикнал отдавна
да живее сам
и има своите стабилни навици,
които по условие
изключват авантюрите.
Говори бавно,
не защото мисълта му е ленива,
а защото се опитва да я озапти,
и реди правилни
и запомнящи се изречения,
с които хипнотизира.
Тялото му –
добре тренирано,
не по натрапливия начин,
както е при активните спортисти,
когато мускулите напращяват,
а по-дискретно –
стойката му –
на слаломист,
а ръцете –
толкова здрави,
толкова точни
всеки миг са готови
да посрещнат удара на партньора.
Има
отчайващо сини очи,
които пронизват
и не знаеш
дали те препарират
или не те пропускат,
дали те разсъбличат
или ти се присмиват.
Мъж
пред когото изстиваш
и не можеш да устоиш.
Слизам на чужди спирки,
подхващам грешни посоки,
вървя наобратно,
влизам, вместо да излизам,
не забелязвам хората,
не разпознавам гласове,
глуха съм,
няма съм,
тъпа съм,
не ме свърта,
нервнича,
провалям се.
още не мога да разбера
ума ли обичам
или тялото
* Снимка: личен архив
