Топъл зимен ден преди година. Разхождам се из малък търговски център извън центъра на София. Случайно влизам в неголям магазин на последния етаж. Вътре – множество рафтове с красиво подредени най-разнообразни стоки (козметика, аксесоари от всякакъв тип, неща за хапване и много, много други). Обособено е приятно тихо място, където Прочетете повече…
Снегът покрива дърветата, тревата и окаяните панелни блокове с белите си поли. Колата спира. Отварям вратата в тишината. Стъпвам внимателно, като се стремя да не намачкам безупречно гладката повърхност. През това време Йордан вече звъни по телефона. – Айде бе, къде си? Аха, ясно. Наляво, ама след разклона. Окей. – Прочетете повече…
Отлитат автобуси, но ние оставаме. Падат слънца, рухват надежди, но ние оставаме. Отлита красотата, пада в калта романтиката; начупена – чашата на болката лежи препълнена, но ние оставаме… И търсим отново: ново лице, ново пиянство ново време… Затворили сме с пръсти очите – стоим. Отново! И докога?… Автор: Добромир ТЪРНОВСКИ Прочетете повече…
В очаквания и спомени подреждаш себе си календарно разчертани дните запълват местата в албума който винаги прелистваш в самота остават само черно-белите снимки разпилени по пода на студена селска къща вече почувствала тъгата на зимата скриваща стъпките по калдъръма Ако знаеше, че това е само интерлюдия на пролетта… Автор: Прочетете повече…
Когато няма кой да нагази в снега, земята тъгува, изоставено жива. Когато няма кой да чуе плача на самотната нива, земята е тиха и сива. Когато последната къща затвори своите тайни, когато тишината напусне света и вятърът брули самотните клони, земята плаче по своята зима последна и самотно заспива. Ненужна, Прочетете повече…
На М. Н. Не знам за болката ти. Болката е зима, дори когато някой я прекръсти. Но има бяла лястовичка, има. Видях я в края, снежна и Прочетете повече…
Кой знае – може би и аз е време вече да убия, но не със нож, но не със власт, но не с перо, но не с ракия и не мръсник, и не кумир, и не звезда, и не гнева си, ала предчувствам кръв и цирк, и метеор, и слънцетръси Прочетете повече…
Щом любов нямаш, нищо не си… Това е една от ключовите фрази в дебютната книга на телевизионния сценарист и пилигрим Ангел Иванов. В този първи и несъмнено успешен сборник с разкази писателят разказва истории, които не само не робуват на клишета, но и разкриват подробности и идеи от битието на Прочетете повече…
Задачата е проста и ясна, а отговорът – направо очевиден: от точка А към точка Б върви човек, от точка Б към точка А се движи друг човек, разстоянията ги имате, скоростта на пътниците – също. И питането – знаете – е: кога ще се срещнат тези двамата? Веднага смятайте Прочетете повече…
Ако мигът може да се улови в мидена черупка, Ще спре ли? Тук, сега и завинаги. Ако днес е вчера и утре едновременно, ще остареем ли? Ако въздъхна с порива на глухарче, ще се разпилея ли? Къде свършва моето днес и къде започва моето утре. Ще бъда ли? Мое непораснало Прочетете повече…