Въображението от древни времена е един от водещите механизми, които движат културата, мисленето и бита. Мечът, кръстът и огледалото – тези символи са в основата на романа, разказващ историята на класическия Стокъров злодей. Онзи образ, белязал завинаги попкултурата и превърнал се в изконен символ на злото, което се крие дълбоко Прочетете повече…
във фоайето под аулата в софийския има една точка в която, ако тропнеш с крак прокънтяват стъпки и гласове памети и забрави прокънтява историята на образованите, на книгите и думите, на европите ни, които са спасявали българия от смълчаване. знам това място от времето, в което то беше мястото, където Прочетете повече…
На сънения пристан се облягам. Брегът отсреща тъне във мъгла. Дърветата със клони се пресягат от нея да си майсторят крила; вълните също за мъглата пеят – за облачна целувка и страстта… И камъните дишат и живея… На пристана в мъглата съм сама. От нея вятър вае силуети, изтрива ги Прочетете повече…
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата. По широкия път на тревите си идвам при теб. Подранило е тази година планинското лято и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма и е станала синя прашинка от синьо небе. Но на Прочетете повече…
Рибари и корабокрушенциот далечни местаправят любов с жените по бреговетемнозина оставят цвета на очите сипри някоя жена,после отплаватили създават дом;когато се давиш в очите ми,не забравяй: някой е бил влюбенпреди да ги създаде. Автор: Теодора ТОТЕВА * Стихотворението е част от книгата “Преди тишина” изд. SCRIBENS/ARS, София, 2018. * Снимка: Прочетете повече…
Всъщност знаеш ли как се обича? Като дъжд, като гръм, като буря, сладострастно, дори неприлично. И за чужди очи да е лудост. Да! Така, така се обича! До без дъх, до безкрайност човешка. Всички други за теб да предричат, че си моята пагубна грешка. И какво като пак съм сгрешила, Прочетете повече…
*** И ще бъдат изпочупени вратите ни, ще плачат падналите стрехи, самотни ще се пукат и рушат стените в домовете опустели, но звънът на капките ще ги пробужда, ще отмива есенната влага и ще влизат в къщите децата, учудени видели танца на годините. Ще бъдат тъжни стаите, глухо ще кънтят Прочетете повече…
В кафенето на площада избродирана в златно тишина. Лица и думи с ловките си пръсти пробождат платното на деня и от покров го превръщат в булчински воал. Всеки ден когато нощта се омъжва за слънцето чашата с кафе предсказва, че ни очаква събуждане необратимо като смъртна присъда. Обожавам тези витражни Прочетете повече…
КРИЛЕТЕ МИ, отрязани до кръв, и стръвен зъбер, допълзял до злото пръв, косите ми – зелени под дъжда и прежна обич, бременна с вражда. Ръцете ми – лиани без цъфтеж, изтръпнали, окаменели от копнеж, изстиват откъм пръстите. Бразди сърцето режат – три пъти по три. Злините – триста, опий, кървав Прочетете повече…
дунав не е реката, която минава и през българия, дунав е име на улица, моята софийска улица, която очаквах да свърже московска с нейния вкус на дворянство, на френски, на чай, на толстой и разговори за душата, на малките гоголеви хора, на шинелите и копчетата, с пресечките и кръстопътите – Прочетете повече…