Крилете ми – Жанет Михова
КРИЛЕТЕ МИ, отрязани до кръв,
и стръвен зъбер, допълзял до злото пръв,
косите ми – зелени под дъжда
и прежна обич, бременна с вражда.
Ръцете ми – лиани без цъфтеж,
изтръпнали, окаменели от копнеж,
изстиват откъм пръстите. Бразди
сърцето режат – три пъти по три.
Злините – триста, опий, кървав мак.
Бледнее утрото и се нагърчва пак.
Пешакът тръгва – алергичен, сив
под черепа с натраплив див мотив.
А песента е страшна и сама,
извира като лудост, кипри се едва,
скосява се и прислонява вик…
Прегръдка е. И приземяващ трик.
Прилегнах доземи, туптежа чух –
детето ми е живо, трополя по слух,
разпервам кървави криле, летя…
Орлица стръвна песента допя.
