Пътувам… Чакам своя ред да се покажа на светло под прожектора на слънцето, изгряло и за мен. На всяка спирка автобусът плюе или преглъща хора като мен. Те, хората, се вмъкват и измъкват, натежали. Дали от скъпия багаж или от евтините грижи? И сякаш нещо ги боли или прахът по Прочетете повече…
Денят тежи на челото. Между очите. Ти се връщаш… Като на слалом със препятствия изпречват се ощавени дървета, разперили артрозни пръсти. Из входовете мрак се тули – по циферблата дебне кога да изпълзи. Оловното предчувствие с обидата объркано разменят молекули и в колбата на мозъка кристализира страх. Жетоните на дните Прочетете повече…
Тази нощ ще ви разказвам за свирня на жежки струни. В тази нощ, с торбата празна тръгнала съм… Тъмни руни пътя ми завързват тежко, оцелявам на прибежки, давеща е всяка нежност, дом не свъртам – неизбежно е . Тази нощ ще ви разказвам… Облаци – в душата тъмна, тежки, душни Прочетете повече…
КРИЛЕТЕ МИ, отрязани до кръв, и стръвен зъбер, допълзял до злото пръв, косите ми – зелени под дъжда и прежна обич, бременна с вражда. Ръцете ми – лиани без цъфтеж, изтръпнали, окаменели от копнеж, изстиват откъм пръстите. Бразди сърцето режат – три пъти по три. Злините – триста, опий, кървав Прочетете повече…
Тя е чужда, тя е тъжна, тя от хубост е горчива – тази призрачна поляна с тънки есенни цветя. Ние – скрити, ние – близки, ние – от боязън топли гледаме се и не помним как дойдохме и кога. Няма вчера, няма утре … Само вечност, в длани скрита, бави Прочетете повече…
С последен спазъм на езичница, танцувала – до дъх и в транс, полягам в бездна … Неприлично е, но и животът е миманс. С последни сили – от приличие, търпя съседства и съдба. Съдбовно, грохотно различна съм от прилежащата тълпа. По съвест тънка, необяздена и кротка – в мрак и Прочетете повече…
Разтопена злина – като жилава луга, една хищна луна и страхът, че е друго измерение в нас на доброто филизът. Как ми трябва компас за да спра все да слизам. Яхва грешна следа любовта, но препуска. Любовта е в беда от обяд до закуска, но нехае в дъжда и запретнала Прочетете повече…
Иззвънява в ушите денят като стара печална камбана. Аз съм впримчена в дяволски впряг и опасно е тук да остана. Аз вися върху възел от студ с незададени тръпни въпроси, аз съм шеметно бягство на луд от каторжната делнична плоскост. Аз съм страшният вик на луна, дотъркаляла лик до стъклото. Прочетете повече…