С последен спазъм на езичница,
танцувала – до дъх и в транс,
полягам в бездна … Неприлично е,
но и животът е миманс.

С последни сили – от приличие,
търпя съседства и съдба.
Съдбовно,  грохотно  различна съм
от прилежащата тълпа.

По съвест тънка, необяздена
и  кротка  –  в мрак и в тегоба,
в размирица и в неприязненост,
живея тихо, без борба.

Воювам кратко и изменчиво
изплъзвам се и сменям такт,
разсмивам съгледвачи, втренчени
във примиренчески контракт.

Довявам вихри и валсираме
върху пропадаща стена.
Едва ли свестен мъж ще инвестира
във смерч и в бездна, не в жена.

 

Автор: Жанет Михова

* Изображение: www.pixabay.com

Виж още

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Inline
Inline