Разтопена злина –
като жилава луга, 
една хищна луна
и страхът, че е друго
измерение в нас
на доброто филизът.
Как ми трябва компас
за да спра все да слизам. 

Яхва грешна следа
любовта, но препуска.
Любовта е в беда
от обяд до закуска,
но нехае  в дъжда
и  запретнала расо 
с бръчки, с болки, с ръжда
като смерч се понася
към разбития стан,
в който плъх и хлебарка
като в празен бостан
си намират другари …
Става дума за бран
и  мъжът има рани …
Щом е вече избран,
любовта ще  остане .

Автор: Жанет Михова

* Изображение: www.pixabay.com

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!