Иззвънява в ушите денят
като стара печална камбана.
Аз съм впримчена в дяволски впряг
и опасно е тук да остана.
Аз вися върху възел от студ
с незададени тръпни въпроси,
аз съм шеметно бягство на луд
от каторжната делнична плоскост.
Аз съм страшният вик на луна,
дотъркаляла лик до стъклото.
Аз съм полетът над пропастта
и възможна причина за злото.
Аз съм тънък и остър камшик,
аз съм гъвкава тъмна лиана,
аз съм клупът на шията… Вик
за прегръдка и жест да остана.

Аз… със цялата мъка на гръб
бродя в тъмното – призрачен
странник.
Оживявам след обич и скръб,
но докато съм тук, съм в изгнание.

 

Автор: Жанет Михова

* Изображение: www. pixabay.com

* Текстът е част от книгата на Ж. Михова “Руска рулетка”, изд. Екс-Прес, Габрово, 2006.

*Стихотворението може да прочетете и в личния профил на поетесата в сайта Литературен свят

* Moжете да чуете звуковия файл на стихотворението в личния профил на поетесата в сайта Култура On Air

Виж още

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Inline
Inline