Помниш ли, когато под ласките – комети, посявахме Небесни, греещи цветя? Душите ни уханни, губеха се слети и цялата Вселена в нас мигом полетя. Помниш ли, когато приспивахме звездите, люлеехме ги нежно в нашите сърца? Затваряхме с целувки за „Лека нощ” очите, на нашите сияйни, скитащи деца. Помниш ли сега Прочетете повече…
Обичаше ли я наистина? Още не можеше да си отговори на този въпрос. Но знаеше, че тя ще остане Жената за него. Връзката им беше хаотична, необвързваща, неизискваща. Това го устройваше, за нея не знаеше. Предпочиташе и да не пита. Целият му живот бе изграден на естествения му егоизъм и Прочетете повече…
Цяла нощ до вратата те чакам – открехната, да не би да не чуя някое кратко почукване. А навън пролетта се спуска по вените на всяко, светещо в мрака дърво, и го гали до лудост. А аз всеки път се заричам на всички ориши, че не ще изпусна как се Прочетете повече…
на Преслав Барбуков – моя несъществуващ приятел Заваля дъжд и аз тръгнах да се прибирам, проправяйки си път между нароилите се из въздуха риби. Замярах ги с парчета хляб и ги целех Прочетете повече…
Странно е че това се случва точно в тази безлунна и безнеонна нощ съвсем в стилистиката на утробата в която години наред съм се мъчил да вляза отново през различни входове или изходи чиито пазителки нимфи или горгони феи или зли вещици винаги са ме обричали на пустота все пак Прочетете повече…
Живот. Живея. Какво означава да живееш, когато действителността ти налага да съществуваш, без да си го избрал, без правото да избереш след това и най-вече: Какво е животът, според начина, по който го живеем? Това са едни от множеството въпроси, които поставя една от най-продаванате книги в България за 2018 Прочетете повече…
Готов съм всички липси да простя наоколо… Но тази ме побърква: България е вече без мечта и тутка се като добиче в църква. От нас излиза не любов, а дим. Небето пък е похлупак захлопнат на тенджера, в която бавно врим, за да ни сдъвка някой ден Европа… Но аз Прочетете повече…
Националната среща наддумване “Благолаж” се провежда по време на Международния фестивал на хумора в град Габрово всяка нечетна година. През 2019 г. той ще се проведе на 18 май, от 11:00 ч. в Парка на смеха до Дома на хумора и сатирата в Габрово. Това е конкурс за сладкодумни разказвачи Прочетете повече…
На Куция четвъртък призори Елена стана рано. Наплиска си лицето с вода и грабна менците, за да иде на чешмата. Смугла, с големи черни очи. Виждат и невидимото. И другите знаят това за нея. И понякога ѝ берат страха. Пък и е оперена жена. И серт. Върна се, запретна ръкави Прочетете повече…
Цвят ябълков по стъпките ми бяга и в утринна прохлада се топи, на устните ми, Слънце се протяга, забравило в сърцето ми, че спи. В косите ми със вятъра се вплита, вълшебно теменужен аромат и на ушенце, тихичко ме пита – къде цъфтя, къде е моят свят? Разцъфвам пролетно сега, Прочетете повече…