Господи, не позволявай да го убият! Тези мамещи думи той от мен ги научи… Преди да ме срещне, бе като ония, приятелите на всички улични кучета. Заедно си измислихме тази история – че е твой син и на съседката ми Мария… Беше толкова мил – ден и нощ си говорехме Прочетете повече…
На 8 май, от 17:30 ч. в зала „Възраждане“ ще се състои габровската премиера на книгата, посветена на популярния български актьор Кирил Господинов и съпътстващата я изложба, със специалното участие на дъщерята на актьора, която е и автор на проекта – Веселина Господинова. Нейният баща остава в спомените на поколения Прочетете повече…
Дъждът вали, понечил да изчисти калта по милиони длани. Дъждът боли преди да ни пречисти от всички незарасли рани. Дъждът рисува стъклени пейзажи, а после ги окичва на витрината. Прелива в локви – верни стражи на дъждотворната машина. Вали по челото на коловози, бразди по всяка скрита бръчка. Вали над Прочетете повече…
На 18 април 2019 година в залата за срещи и събития на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” Христо Стоянов – един от най-четените и дискутирани съвременни български автори, представи своята нова книга – „Некролози и други многоточия по българия”. Включените в книгата къси разкази и есеистични разсъждения върху нашето житие-битие през 21-я Прочетете повече…
Да бъдеш свободен е нищо, но да станеш свободен е самият рай. Фихте Да бъдеш свободен, шептяха книгите от детството, е нещо подобно на смъртта, но без да си мъртъв – летиш над покриви, планини и морета, над спуканите вени на града – бензиностанции, баничарници, казина, от които ти си Прочетете повече…
Писателят иска да напише роман за ненаписаното. За това, което литературата подминава и премълчава. За третостепенните герои, които имат по една-две реплики. За това, което остава извън сюжета. За Разколников в Сибир. За живота на Дийн Мориарти преди и след “По пътя”. За Дон Кихот. За събития, които никой не Прочетете повече…
Словата ни са циркови артисти в театъра на странстващия ден. Ножовете поглъщат поривисто, жонглират със живота раздробен. И времето е място карнавално – Напудряме сълзите си със смях. Какво е скрито и какво е явно Не пита естетическият прах. Посипва щедро и трагикомично – и после – кой каквото разбере. Прочетете повече…
Апокалипсисът идва… Заплахите с апокалипсис сълзата моя не подлъгват. Светът едва ли ще ми липсва – та той в главата е недъгав. Ако Земята гръм разцепи, за губещите ще е страшно. А аз, дошлият с празни шепи, пак бос от нея ще отпраша. Какво като сметат порои Родината? Не ми Прочетете повече…
ПАМЕТНИК В РЕКАТА (Рачо Ковача) Гледа Рачо Ковача водите на Янтра стиска здраво чука и си мисли – как искам да изкова усмирителна риза за времето броня за светлината щит за паметта но ето слънцето вече преваля хора минават неспирно по моста а водата тече ли тече – като кръв Прочетете повече…
Пастернак, сърцето ти ухае – на кръв, всички го знаем, от него сме били опиянени, но можеш ли да обясниш, ако не на мен, то на луната, или на някоя търпелива звезда – защо, макар и така изящно кървяло, това сърце ухае по същия начин, по който и кръвта от Прочетете повече…