Да бъдеш свободен – Невена Борисова
Да бъдеш свободен е нищо, но да станеш свободен е самият рай.
Фихте
Да бъдеш свободен, шептяха книгите от детството,
е нещо подобно на смъртта, но без да си мъртъв –
летиш над покриви, планини и морета,
над спуканите вени на града – бензиностанции,
баничарници, казина, от които ти си отделéн –
подобно корица от мекото тяло на книга.
Но да бъдеш свободен от всички тях, то значи
наистина
да си мъртъв, заключава счетоводителят, който знае цената
на няколко вида салами, сирена и маслини,
с
които
обича да прекалява.
Да бъдеш свободен от всичко това би значело
да бъдеш примат, заключава ученият и ти
кимаш с глава, но душата те заклева –
да започнеш да запомняш имена на птици, на
цветя, на светци и философи,
да дъвчеш тютюн и стебла от глухарчета и
да повтаряш тишината, вторачен
в цвета на белия равнец.
Да бъдеш свободен, това означава да имаш свобода,
отговаря градският идиот, но той почти е прав –
топлината на клишето, единственото, с което всъщност
разполагаме – тя ни спасява от суровата зима.
Поетът ще каже, да бъдеш свободен е нещо, което
напъпва, докато крачиш през дъжда от облака и отсам
ранината, докато
босите крака газят из равното, докато босотата им
се превърне в канон.
Щом три океана от трева, вода и от въздух
се плиснат и отворят пред теб,
щом целунеш в устата смъртта,
щом всички лица се превърнат в пеперуди и
пеперудите литнат, а ти не оставаш самотен.
Но и тези думи са само решетка, през нея
дори не струи светлина.
Небе, река и птици, които сте вековни, но далечни символи,
лесно е да изговоря, но как да изживея тази свобода?
Та тя се ражда там, където свободата и несвободата
удрят своите чела до смърт.
* Снимка: личен архив
