Пейзажи на времето – Атанаска Илинчева
Дъждът вали, понечил да изчисти
калта по милиони длани.
Дъждът боли преди да ни пречисти
от всички незарасли рани.
Дъждът рисува стъклени пейзажи,
а после ги окичва на витрината.
Прелива в локви – верни стражи
на дъждотворната машина.
Вали по челото на коловози,
бразди по всяка скрита бръчка.
Вали над тежките житейски прози
и ги превръща в смешна глъчка.
Боли по устните на всички недолюбени,
презрени, омерзени и злословници.
Боли по пръстите ни самовлюбени,
насочени към вечните виновници.
Дъждът пречупва силните характери
и вдъхновява смелите поети.
Дъждът измива болното в телата ни
и го попива в своите сюжети.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
