На всеки кръстопът житейски, сред този низ от земни дни пътеки криволичат и уморен, през рамо ги поглеждаш ти. Пътеките, които сам избра и по които твърде дълго страда. Пътеки, по които рядко бе кичен с венци за почит и награда. Пътеки, от които се отказа, а после дълго мислено Прочетете повече…
Събирам думи – дъждовни капки по асфалта. Те падат от необята и се превръщат в реки от натежала неизказаност. Отдавна искам да ти кажа, че те откривам във водовъртежа им. Живееш в мен като вклеймено слово, което ритуално се повтаря, повтаря се, запомня се, остава. С теб се разказвам като Прочетете повече…
Дъждът вали, понечил да изчисти калта по милиони длани. Дъждът боли преди да ни пречисти от всички незарасли рани. Дъждът рисува стъклени пейзажи, а после ги окичва на витрината. Прелива в локви – верни стражи на дъждотворната машина. Вали по челото на коловози, бразди по всяка скрита бръчка. Вали над Прочетете повече…
Утихвам с мислите по пътища неизвървяни, а те се сливат в кръстопътя на сърцето. Не е достатъчна кръвта на всички рани, не може да погуби в мен детето. То плаче твърде истински, когато го боли. Очите му са извор с най – чистите лъчи. То вярва в пъстротата на новия Прочетете повече…
Моят ден е безумна измислица, всяка мисъл ми става сестра. А нощта – като лоша орисница, бълва огън върху съвестта. И се питам – дали преживяла бих миг един без да чувствам тревога, без страха и в най – стройния стих, че следа да оставя не мога. А следите са Прочетете повече…
Атанаска Илинчева е родена в град Пазарджик през 1991 г. При Атанаска любовта към поезията се ражда още в ученическите години, когато пише кратки стихчета на гърба на тетрадките си. Днес продължава да развива творческия си талант и стил на писане и се стреми да не губи вдъхновението въпреки динамиката Прочетете повече…