Започнах да разказвам за теб – Атанаска Илинчева
Започнах да разказвам за теб
в минало време –
бях поет, пишех те,
четях пред хората себе си и теб.
Печатниците те създаваха върху хартия,
а моето име бе изписано отдолу.
Спрях да си спомням частите ти
и вълнението, с което очаквах да се появиш –
какво ли щеше да се получи този път,
по-хубаво ли щеше да е от преди.
Започнах да се лутам сред думите,
докато разпалено обсъждам с приятели
какво най-много обичах в теб.
А една нощ, превита от болка и мисли,
аз те повиках в два през нощта,
но ти отказа да дойдеш.
Усетих пространството празно
от смисъл и трепет.
И нищо не можеше да хвърли светлина
върху тъмнината на времето.
Аз нямах нито един полезен отговор,
освен прозрението,
че ти не живееш вече в мен,
че не си другата част от цялото,
а си сама вселена.
Как бих могла да те докосна отново?
Делят ни миналото време
и безнадеждното очакване,
че си избрала точно мен
в този свят на създатели.
Искам просто да ти разкажа
колко беше хубаво да вярвам,
че съм твое продължение.
Не спирай да спасяваш хората.
(И тези, на които си вярна.)
Най-вече тези, които са верни на теб.
Аз не страдам, че вече те няма,
само малко е празно в гърдите ми.
И понякога цялото ми същество усеща
колко трудно е да се живее
без очакването, че идваш
и ще дадеш плътност на думите.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
* Снимка: личен архив
