Започнах да разказвам за теб в минало време – бях поет, пишех те, четях пред хората себе си и теб. Печатниците те създаваха върху хартия, а моето име бе изписано отдолу. Спрях да си спомням частите ти и вълнението, с което очаквах да се появиш – какво ли щеше да Прочетете повече…
На всеки кръстопът житейски, сред този низ от земни дни пътеки криволичат и уморен, през рамо ги поглеждаш ти. Пътеките, които сам избра и по които твърде дълго страда. Пътеки, по които рядко бе кичен с венци за почит и награда. Пътеки, от които се отказа, а после дълго мислено Прочетете повече…
Събирам думи – дъждовни капки по асфалта. Те падат от необята и се превръщат в реки от натежала неизказаност. Отдавна искам да ти кажа, че те откривам във водовъртежа им. Живееш в мен като вклеймено слово, което ритуално се повтаря, повтаря се, запомня се, остава. С теб се разказвам като Прочетете повече…
Утихвам с мислите по пътища неизвървяни, а те се сливат в кръстопътя на сърцето. Не е достатъчна кръвта на всички рани, не може да погуби в мен детето. То плаче твърде истински, когато го боли. Очите му са извор с най – чистите лъчи. То вярва в пъстротата на новия Прочетете повече…
Моят ден е безумна измислица, всяка мисъл ми става сестра. А нощта – като лоша орисница, бълва огън върху съвестта. И се питам – дали преживяла бих миг един без да чувствам тревога, без страха и в най – стройния стих, че следа да оставя не мога. А следите са Прочетете повече…