Очи – Атанаска Илинчева
На всеки кръстопът житейски,
сред този низ от земни дни
пътеки криволичат и уморен,
през рамо ги поглеждаш ти.
Пътеките, които сам избра
и по които твърде дълго страда.
Пътеки, по които рядко бе кичен
с венци за почит и награда.
Пътеки, от които се отказа,
а после дълго мислено вървеше.
Пътеки, по които свенливо
огънче надежда те крепеше.
Но днес осъмна без пътека
в студената прегръдка на реала.
Бездетната утроба на мечтата ти
остана празна и осиротяла.
Назад е пътят извървян
и няма как да бъде върнат вече.
А няма път напред. Безпътен
как да стигнеш надалече?
Остава ти пътеки да чертаеш
със креда, с мисъл, със ръце.
С безсънен труд и силна вяра
да вложиш всичко от сърце.
Да бъдеш сам създател на този,
все още неначенат ден…
Едни очи във огледалото забиха се
до кръв дълбоко в мен.
Но не видях във тях да свети огън,
защото инак той личи.
А чух как всичко, дето ги крепеше,
сега безмилостно мълчи.
Пресяваха смирено хаоса
на своето последно поражение.
А всеки път изминат бе оставил
в зениците им отражение.
И аз видях, те трудно скриваха
разрухата на своя свят.
Безсмислие рушеше космоса
дълбоко в тъмния им цвят.
Тогава се отказах да се взирам
и бях забравила почти,
но тази сутрин в огледалото
ме гледаха пак същите очи.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от “Избрано 2017-2019. TetraDkaTa.com” (Изд. “Тетрадката”, 2020)
