Събирам думи – Атанаска Илинчева
Събирам думи – дъждовни капки по асфалта.
Те падат от необята и се превръщат
в реки от натежала неизказаност.
Отдавна искам да ти кажа,
че те откривам във водовъртежа им.
Живееш в мен като вклеймено слово,
което ритуално се повтаря,
повтаря се,
запомня се,
остава.
С теб се разказвам като случване,
звуча като любима песен,
като стих.
Увличам се и плувам по тротоарите
на неизречените думи – истини,
на истини,
неистини,
признания.
Не мога да не искам да узная
с коя от всички думи ме описваш,
коя да приютя завинаги
и да превърна в своя същност.
Ще я положиш ли на устните ми?
Не мога да не проследя с поглед
(небето впрочем е красиво)
първопричината на думите.
Харесва ми да гледам как се стичат
на малки водни петънца, на срички
по листа ми – трамвайното стъкло.
Обичам да ти посвещавам всички,
които съумеят да се слеят.
Ти никак не приемаш прозаичното,
но от асфалта,
от тротоара,
от стъклото
събирам своите най-честни стихове.
И в този смел водовъртеж на думите
намирам тяхната първопричина,
смирявам се пред всяка неизказаност,
съзнала същността на необята –
живееш в мен.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
* Снимка: личен архив
