Орисница – Атанаска Илинчева
Моят ден е безумна измислица,
всяка мисъл ми става сестра.
А нощта – като лоша орисница,
бълва огън върху съвестта.
И се питам – дали преживяла бих
миг един без да чувствам тревога,
без страха и в най – стройния стих,
че следа да оставя не мога.
А следите са много по листа ми
и множат се във рамка и строй.
Без да помнят защо са измислени,
стават пример за устрема мой.
И така отминават в измислица
всички търсещи смисъла дни.
А нощта – моя първа орисница,
сипе пръст и в очите люти.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
