A времето попиваше света
и тъканта лишаваше от тяло.
Прииждах и отивах си с дъха
на своето свещено цяло.
И тайничко преливах във вода,
опитвах се да бъда огледало.
Красиво бе, когато бях река.
Сега ли? Езерно съм спряла.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
* Снимка: личен архив
Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires Днес топлият ден помага да допринесе за усещането за празничност, а септемврийското слънце се е пръкнало, все е едно е посред лято. Пътуването ни отвежда в крайдунавските Прочетете повече…
Не мога с друг да те разделям! С приятел, враг, дори с жена. Ако е тъй ще се оттегля. Да губя – мога, не и да деля. И самотата ми е двойна, ако ви срещна Прочетете повече…
Търсим думи, за да открием предците си. В думите намираме следи, които ни разкриват мисли и чувства. Научаваме за събития по запазените думи. Времето е заличило много от случващото се, а хората са прикрили част Прочетете повече…