A времето попиваше света и тъканта лишаваше от тяло. Прииждах и отивах си с дъха на своето свещено цяло. И тайничко преливах във вода, опитвах се да бъда огледало. Красиво бе, когато бях река. Сега ли? Езерно съм спряла. Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА * Снимка: личен архив
