Дете – Атанаска Илинчева
Утихвам с мислите по пътища неизвървяни,
а те се сливат в кръстопътя на сърцето.
Не е достатъчна кръвта на всички рани,
не може да погуби в мен детето.
То плаче твърде истински, когато го боли.
Очите му са извор с най – чистите лъчи.
То вярва в пъстротата на новия си ден.
И няма по – безценно от него вътре в мен.
С любов ще те изпрати, дори да го оставиш.
Напук на всеки удар все пак ще се изправи.
Това дете вековно с живота ми играе
и как оставам цяла едничко то си знае.
Отпускам бавно нишката на своя стръмен път,
а тя пристяга възел и впримчва се в сърцето.
Там всеки болен спомен заспива в своя кът,
a всяка малка радост събужда пак детето.
Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА
