Дете – Атанаска Илинчева

Утихвам с мислите по пътища неизвървяни, а те се сливат в кръстопътя на сърцето. Не е достатъчна кръвта на всички рани, не може да погуби в мен детето. То плаче твърде истински, когато го боли. Очите му са извор с най – чистите лъчи. То вярва в пъстротата на новия Прочетете повече…

TetraDkaTa